Младите са... в движение!
Още преди две години, по време на 35-ата " Златна роза ", младите ни филмови създатели неудържимо се втурнаха на екрана и изрично обявиха своя тематична и стилова територия. Те насочиха идейно-естетическите си търсения към значими всемирен проблеми, погледнати от друг кинематографичен ъгъл, който сподели както равнището на тяхната професионална подготовка (зад нея се долавя " подадената ръка " от преподавателите им), по този начин и персоналната им отговорност и блян да произнесат на екрана " своята дума ", без да копират непознати отзиви и мостри. За наслада в нашата игрална процедура не са известни римейковете, които в множеството случаи се оказват банални и несполучливи даже за водещи кинематографии.
Ще напомня, че предходната година с Голямата премия " Златна роза ", както и с наградите за постановка и операторство бе почетен спечелилият към този момент интернационален авторитет втори филм на Милко Лазаров " Ага " - екзистенциална алегория за миграцията и за морала, който предхожда цивилизацията. Редом с него се състезаваха " Възвишение " - режисьорски дебют в пълнометражното кино на Виктор Божинов; ловко построената творба " Безкрайната градина " на Галин Стоев; изобретателният дебют в детската тематична територия на Мария Веселинова " Смарт Коледа " ; второто игрално произведение на Любомир Младенов " Кораб в стая " (след сполучливия " Ловен парк " ), както и омнибусът " 8,19 ", формиран от шест късометражни произведения по разкази на Г. Господинов за края на света, осъществени от 6 разнообразни авторски екипа.
Както виждате, става дума за действителни, някои от тях даже европейски достижения, освен за нашенски. Това не значи, че всеки ще ги хареса. Но преди да изкажеш своето мнение, замисли се за предварителната подготовка, с която пристъпваш към " съдене " на необикновени произведения като " Ага ", разказващи минималистично елементарна общочовешка история с всесилен кинематографичен заряд. Друг е въпросът дали тъкмо това си желал да видиш на екрана...
Подобни разсъждения съпътстваха както диалозите след прожекциите, по този начин и полемиките по време на 37-ото издание на Фестивала на българския игрален филм. Те бяха провокирани от мощна и прекомерно разнообразна спортна стратегия, формирана от 13 пълнометражни и 17 късометражни творби. Тя още веднъж потвърди, че кинотворците ни пристъпват самоуверено и отговорно към най-важни и наболели проблеми на нашето общество, без да се оглеждат в близост, без да се преценяват с който и да било. Затова и филмите им звучат обезпокоително и достоверно, а зрителската публика в действителност им има вяра и ги поддържа.
Дори чисто измислени истории, сходно на фабулата във втория филм " Сестра " на Светла Цоцоркова, са обиграни със самобитен внимателен метод и заземени по нашенски по този начин, че звучат писмено. Този жанр на младата режисьорка ни впечатли още в пълнометражния й дебют " Жажда ". В новата творба тя продължава да изследва темата за бягство от самотата, за нужда от човешка топлота, надграждайки я на по-висока степен. И в двата кино лентата вниманието й е ориентирано към неугледни на пръв взор герои, оцеляващи на ръба на маргиналността. Те след това превземат аудиторията със силата, с която носят на плещите си извънредно тежка орис. Този тип без значение кино, основано с най-малък бюджет и с другари от целия свят, от ден на ден си пробива път и демонстрира значими достижения. Той постоянно ни изненадва с екранни открития на лица и герои, какъвто е казусът с очарователната Моника Найденова, за която Светослав Овчаров и Цоцоркова особено са написали сюжета. Още помним откритието на миналогодишния фестивал - Мартина Апостолова, която с неповторима образна и психическа меродавност пресъздаде покъртителната драма на основната героиня в " Ирина " - дебют на Надежда Косева, и с нея завоюва премията за най-хубава актриса.
В изцяло друга стилистична гама, посредством снимане от ръка, с което се реализира по-голяма непосредственост до героя и до същината на казуса, е изискан новият филм " Прасето " на Драгомир Шолев, завоювал на този фестивал Специалната премия и Приза за най-хубава постановка (напълно незрима на екрана) за автентичен и прям взор към наболяла, високонравствена, нелицеприятна тематика. Зрителят е слисан от цялостната невъзможност на актуалната възпитателна система: и в учебното заведение, което кипи от експанзия, и във виртуалното семейство, насила да работи в чужбина и да контактува с децата си с мобилни телефони. Не смеем и да помислим, че тези изтерзани и обругавани ежедневно деца, превръщани в новобранци, са бъдещето на нацията ни. След сполучливия си дебют в игралното кино " Подслон ", спечелил Голямата премия на МКФ " София филм фест ", селектиран за над 70 интернационалните участия, Шолев още веднъж ни афронтира с една нелепа за ХХI век орис, с която изрично произнася присъда и търси път за избавление.
Трети ослепителен кинематографичен почерк, който се открои на екрана с 90-минутната, прекомерно ексцентрична творба " Бащата ", със характерно възприятие за комизъм, е този на обичаните на публиката Кристина Грозева и Петър Вълчанов в третия им (след триумфа на " Урок " и " Слава " ) взаимен игрален филм. След огромната премия " Кристален глобус " на МКФ в Карлови Вари и неотдавна - в Тирана, сеhа тук той бе почетен със " Златната роза " за художествена зрялост, както и с премията за най-хубав сюжет с истинска драматургия и ярки персонажи. На базата на най-малък биографичен детайл, само че пък с неповторим, находчив актьорски тандем - Иван Бърнев и Иван Савов, както и с майсторската камера на Крум Родригес режисьорите надграждат последователно събитията по време на странното, шантаво странствуване на бащата и сина след погребението на майката, с цел да осъзнаят виновността си към починалата и да се сближат... доколкото е допустимо. За изключителното си осъществяване двамата артисти получиха премията за най-хубава мъжка роля.
Необходимо е настрана да бъдат прегледани ярките дебюти на пълнометражния екран тази година: " Снимка с Юки " на Лъчезар Аврамов, " Лошо момиче " на Мариан Вълев, " Котка в стената " на Мина Милева и Весела Казакова, " Обичам те, Бойдин " на Борислав Михайловски и сатирата на шоубизнеса " Екшън " на Радослав Илиев.
Ще спра дотук с пълнометражната стратегия, с цел да отделя справедливо място и на късите творби, чиито достижения бяха по-скромни. След триумфа на " Синът " и " Гората на Димо " с новата си 20-минутна творба " Нина " младият режисьор Христо Симеонов завоюва трета " Златна роза " за умела симбиоза сред достоверност и въображение, за нежно и почтено отношение към героите, извеждащи главната тематика: по какъв начин да се отнасяме към нарушителите и опита им за катарзис. Той насочва категоричен зов към гражданската съвест на актуалното общество. В " Ноември ще бъде май ", сниман в Корея, Яна Лекарска още веднъж (след " Тук и в този момент " ) разкрива умеене да води екранен роман и да гради характери с корейски артисти, които очевидно я поддържат. Към прекомерно любопитна тематика се насочва с първия си филм " Инсомния " Радослав Камбуров: за първенец в компютърните игри, измъчен от странна болест, която му пречи да разграничава действителния свят от виртуалния. Животът на героя зависи напълно от съдбоносния му избор, което извиква у фена напрежение. За мен най-ярка като визия е половинчасовата новела " Дом " на Димитър Кутманов. С осмислен артистизъм и портретни характерности създателят ни приобщава към корените на нашата народопсихология, към обредите и ритуалите на предишното ни, които не престават да битуват. Чудесна безсловесна киновизия и човешки положения, които могат да бъдат реализирани единствено със снимане на лента. Със приключена органична целокупност и изведено обръщение се отличават дебютите " Барут " на Петя Иванова и " Иван " на Надежда Христова, където изключително се запомня умелото преобразяване на Иван Бърнев (отново!), чийто воин живее в предишното и се губи в сегашното, само че посредством неуместни обстановки съумява да се преоткрие. Интерес съставляват с проблематиката и търсенията на героите " Изчезващ тип " на Николай Тодоров и " Френско кино " на Галина Георгиева. Повечето от останалите новели звучат като университетски извършения - те са или ненужно удължени, без драматургическа нужда, или неизяснени като идея. А късата форма е извънредно признателна, изключително за младите, които идват с любопитни хрумвания и хрумвания, само че със непретенциозен опит. На този формат би трябвало да се обърне изключително внимание, защото точно в него начеващите създатели могат да заявят опциите си за ориентиране към огромния екран.
Със скромни заглавия на филмите, нормално с една или две думи, само че със " златна генерация " оператори, за които занапред ще се приказва като наградения за операторска работа Веселин Христов ( " В кръг " на Стефан Командарев, " Сестра " и " Нина " ); Антон Бакарски ( " Лошо момиче " ); Мартин Димитров ( " Писма от Антарктида " на Станислав Дончев и " Пътуващо кино " на Илия Костов); Георги Андреев ( " Прасето " ); Диан Загорчинов ( " Дом " ); Кирил Проданов ( " Дует " на П.Вълчанов и Кр. Грозева, " Изчезващ тип ", " Непознати " на Камелия Петрова) - младите създатели решително усвояват комплицираната ни, съвсем неуместна реалност в положение на непрестанен " преход "...
" Като си в придвижване, проблемите не могат да те застигнат " - отбелязва основният воин (в осъществяване на Стефан Вълдобрев) в новелата " Непознати ". Това изказване, за наслада, се оказва непопътно на изявата на новото потомство в българското кино. Поколение, втурнало се към многостранните измерения на настоящата ни проблематика.
Ще напомня, че предходната година с Голямата премия " Златна роза ", както и с наградите за постановка и операторство бе почетен спечелилият към този момент интернационален авторитет втори филм на Милко Лазаров " Ага " - екзистенциална алегория за миграцията и за морала, който предхожда цивилизацията. Редом с него се състезаваха " Възвишение " - режисьорски дебют в пълнометражното кино на Виктор Божинов; ловко построената творба " Безкрайната градина " на Галин Стоев; изобретателният дебют в детската тематична територия на Мария Веселинова " Смарт Коледа " ; второто игрално произведение на Любомир Младенов " Кораб в стая " (след сполучливия " Ловен парк " ), както и омнибусът " 8,19 ", формиран от шест късометражни произведения по разкази на Г. Господинов за края на света, осъществени от 6 разнообразни авторски екипа.
Както виждате, става дума за действителни, някои от тях даже европейски достижения, освен за нашенски. Това не значи, че всеки ще ги хареса. Но преди да изкажеш своето мнение, замисли се за предварителната подготовка, с която пристъпваш към " съдене " на необикновени произведения като " Ага ", разказващи минималистично елементарна общочовешка история с всесилен кинематографичен заряд. Друг е въпросът дали тъкмо това си желал да видиш на екрана...
Подобни разсъждения съпътстваха както диалозите след прожекциите, по този начин и полемиките по време на 37-ото издание на Фестивала на българския игрален филм. Те бяха провокирани от мощна и прекомерно разнообразна спортна стратегия, формирана от 13 пълнометражни и 17 късометражни творби. Тя още веднъж потвърди, че кинотворците ни пристъпват самоуверено и отговорно към най-важни и наболели проблеми на нашето общество, без да се оглеждат в близост, без да се преценяват с който и да било. Затова и филмите им звучат обезпокоително и достоверно, а зрителската публика в действителност им има вяра и ги поддържа.
Дори чисто измислени истории, сходно на фабулата във втория филм " Сестра " на Светла Цоцоркова, са обиграни със самобитен внимателен метод и заземени по нашенски по този начин, че звучат писмено. Този жанр на младата режисьорка ни впечатли още в пълнометражния й дебют " Жажда ". В новата творба тя продължава да изследва темата за бягство от самотата, за нужда от човешка топлота, надграждайки я на по-висока степен. И в двата кино лентата вниманието й е ориентирано към неугледни на пръв взор герои, оцеляващи на ръба на маргиналността. Те след това превземат аудиторията със силата, с която носят на плещите си извънредно тежка орис. Този тип без значение кино, основано с най-малък бюджет и с другари от целия свят, от ден на ден си пробива път и демонстрира значими достижения. Той постоянно ни изненадва с екранни открития на лица и герои, какъвто е казусът с очарователната Моника Найденова, за която Светослав Овчаров и Цоцоркова особено са написали сюжета. Още помним откритието на миналогодишния фестивал - Мартина Апостолова, която с неповторима образна и психическа меродавност пресъздаде покъртителната драма на основната героиня в " Ирина " - дебют на Надежда Косева, и с нея завоюва премията за най-хубава актриса.
В изцяло друга стилистична гама, посредством снимане от ръка, с което се реализира по-голяма непосредственост до героя и до същината на казуса, е изискан новият филм " Прасето " на Драгомир Шолев, завоювал на този фестивал Специалната премия и Приза за най-хубава постановка (напълно незрима на екрана) за автентичен и прям взор към наболяла, високонравствена, нелицеприятна тематика. Зрителят е слисан от цялостната невъзможност на актуалната възпитателна система: и в учебното заведение, което кипи от експанзия, и във виртуалното семейство, насила да работи в чужбина и да контактува с децата си с мобилни телефони. Не смеем и да помислим, че тези изтерзани и обругавани ежедневно деца, превръщани в новобранци, са бъдещето на нацията ни. След сполучливия си дебют в игралното кино " Подслон ", спечелил Голямата премия на МКФ " София филм фест ", селектиран за над 70 интернационалните участия, Шолев още веднъж ни афронтира с една нелепа за ХХI век орис, с която изрично произнася присъда и търси път за избавление.
Трети ослепителен кинематографичен почерк, който се открои на екрана с 90-минутната, прекомерно ексцентрична творба " Бащата ", със характерно възприятие за комизъм, е този на обичаните на публиката Кристина Грозева и Петър Вълчанов в третия им (след триумфа на " Урок " и " Слава " ) взаимен игрален филм. След огромната премия " Кристален глобус " на МКФ в Карлови Вари и неотдавна - в Тирана, сеhа тук той бе почетен със " Златната роза " за художествена зрялост, както и с премията за най-хубав сюжет с истинска драматургия и ярки персонажи. На базата на най-малък биографичен детайл, само че пък с неповторим, находчив актьорски тандем - Иван Бърнев и Иван Савов, както и с майсторската камера на Крум Родригес режисьорите надграждат последователно събитията по време на странното, шантаво странствуване на бащата и сина след погребението на майката, с цел да осъзнаят виновността си към починалата и да се сближат... доколкото е допустимо. За изключителното си осъществяване двамата артисти получиха премията за най-хубава мъжка роля.
Необходимо е настрана да бъдат прегледани ярките дебюти на пълнометражния екран тази година: " Снимка с Юки " на Лъчезар Аврамов, " Лошо момиче " на Мариан Вълев, " Котка в стената " на Мина Милева и Весела Казакова, " Обичам те, Бойдин " на Борислав Михайловски и сатирата на шоубизнеса " Екшън " на Радослав Илиев.
Ще спра дотук с пълнометражната стратегия, с цел да отделя справедливо място и на късите творби, чиито достижения бяха по-скромни. След триумфа на " Синът " и " Гората на Димо " с новата си 20-минутна творба " Нина " младият режисьор Христо Симеонов завоюва трета " Златна роза " за умела симбиоза сред достоверност и въображение, за нежно и почтено отношение към героите, извеждащи главната тематика: по какъв начин да се отнасяме към нарушителите и опита им за катарзис. Той насочва категоричен зов към гражданската съвест на актуалното общество. В " Ноември ще бъде май ", сниман в Корея, Яна Лекарска още веднъж (след " Тук и в този момент " ) разкрива умеене да води екранен роман и да гради характери с корейски артисти, които очевидно я поддържат. Към прекомерно любопитна тематика се насочва с първия си филм " Инсомния " Радослав Камбуров: за първенец в компютърните игри, измъчен от странна болест, която му пречи да разграничава действителния свят от виртуалния. Животът на героя зависи напълно от съдбоносния му избор, което извиква у фена напрежение. За мен най-ярка като визия е половинчасовата новела " Дом " на Димитър Кутманов. С осмислен артистизъм и портретни характерности създателят ни приобщава към корените на нашата народопсихология, към обредите и ритуалите на предишното ни, които не престават да битуват. Чудесна безсловесна киновизия и човешки положения, които могат да бъдат реализирани единствено със снимане на лента. Със приключена органична целокупност и изведено обръщение се отличават дебютите " Барут " на Петя Иванова и " Иван " на Надежда Христова, където изключително се запомня умелото преобразяване на Иван Бърнев (отново!), чийто воин живее в предишното и се губи в сегашното, само че посредством неуместни обстановки съумява да се преоткрие. Интерес съставляват с проблематиката и търсенията на героите " Изчезващ тип " на Николай Тодоров и " Френско кино " на Галина Георгиева. Повечето от останалите новели звучат като университетски извършения - те са или ненужно удължени, без драматургическа нужда, или неизяснени като идея. А късата форма е извънредно признателна, изключително за младите, които идват с любопитни хрумвания и хрумвания, само че със непретенциозен опит. На този формат би трябвало да се обърне изключително внимание, защото точно в него начеващите създатели могат да заявят опциите си за ориентиране към огромния екран.
Със скромни заглавия на филмите, нормално с една или две думи, само че със " златна генерация " оператори, за които занапред ще се приказва като наградения за операторска работа Веселин Христов ( " В кръг " на Стефан Командарев, " Сестра " и " Нина " ); Антон Бакарски ( " Лошо момиче " ); Мартин Димитров ( " Писма от Антарктида " на Станислав Дончев и " Пътуващо кино " на Илия Костов); Георги Андреев ( " Прасето " ); Диан Загорчинов ( " Дом " ); Кирил Проданов ( " Дует " на П.Вълчанов и Кр. Грозева, " Изчезващ тип ", " Непознати " на Камелия Петрова) - младите създатели решително усвояват комплицираната ни, съвсем неуместна реалност в положение на непрестанен " преход "...
" Като си в придвижване, проблемите не могат да те застигнат " - отбелязва основният воин (в осъществяване на Стефан Вълдобрев) в новелата " Непознати ". Това изказване, за наслада, се оказва непопътно на изявата на новото потомство в българското кино. Поколение, втурнало се към многостранните измерения на настоящата ни проблематика.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ